лат. “принадлежащ към най-бедната класа, беден”

пол. В буржоазното общество — класата на наемните работници, лишени от собственост върху средства за производство.
буржоазия
фр. bourgeois “гражданин”, от bourg “град”
ист. Във феодализма — трето гражданско съсловие, за разлика от аристокрацията и духовенството.

От извесно време една мисъл гризе съзнанието ми:
Хората, които печелят много (за мен доход от 1000 лева на месец е много, да речем че той е долната граница за „много“, а горна да не слагаме) за какво си харчат парите. Защо същите тези в един момент се самозабравят и искат още и още, при условие, че не им са нужни чак толкова много, за да живеят нормално..
Безпорно бичът на съвременното общество си остават изковните седем смъртни гряха:
похотливост
чревоугодничество
алчност
леност
гняв
завистничество
горделивост
Всеки един от тях може да бъде изпълнен чрез пари, а образуването на коктейл от тях ще води до получаването на още пари. Иска ми се, понякога да гледам с позитивизъм на всичко около мен, ала живота ми показва какви грозни и мръсни същества сме и това ме отвращава.
Аз съм пролетариат, но и не съм. Ако нях истински такъв, щях да имам щастието да не знам какво става над мен, как ме крадат всеки ден и го смятат за напълно нормално. „Щстието не е в знанието, а в незнанието“ беше написал някой и е напълно прав. Ако имаш малък мироглад, скромни нужди и живот изпълнен с лишения, то би бил щаслив да не знаеш как живеят хората от по-висшето общество. А те не са „по-висши’ защото са по-умни, а защото са решили да съгрешат и не се страхуват да го повторят. Искаш да си праведен? Няма проблем, просто трябва да си сляб, глух, ням и напълно безчувствен. Няма праведни, има само грешници, само че едни са по-грешни от други. Проблема е, че не винаги тези, по-грешните биват наказани, а често за тяхните грехове плащат други.