Смрачава се, а във въздуха се носи мараня, но идва полъхващ вятър, вятър който кара листата да трепват нищо неподозиращи задаващата се буря от към планината. Съвсем обикновени мисли в делника са обзели прибиращите се хора. Как биха помислили и за миг, че техният живот не струва, че е важен глобалният план на нещата. Една частица прах, един миг от вечността, една искрица светлина- това е всеки от тях. А някъде там има план, глобален всеобхватен, невъзможен за осъзнаване план, невъзможен за преживяване в един човешки живот. Него не го интересува страданието на един, единайсе, един милион или един трилион човеци, за него е важна целта, средствата са неограничени, времето за изпълнение също.
На ръба сме на нова война. Война, която е различна, нова по своята същност, подмолна и страшна както всяка война, тя ще донесе само страдание. Всичките предсказания за човечеството са били само едно мигване. Тези които виждат в бъдещето са видели само с периферното си зрение нещо, но ограничени от човешките възможности не са го осъзнали. Не човечеството няма да загине, не и по оня варварски начин познат в миналото, то просто ще се трансформира.
Един епизод от всичко това е този момент след милениума – ограничен в петнадесетина години той показа как се разкъсват държави, други се създават, трети изчезват бавно и полека. На човешкият род не е отредена съдба от добра орисница, не той е обречен на вечна борба. Борба със всичко и всички, защото човека иска да има всичко. За какво го прави?
Войните в Сирия, Ирак, Афганистан, изкуствената държава халифат, изкуствената държава Украйна – всичко това ще доведе до нов световен ред. Ред за налагане на господство с цел завземане на блага- както е било винаги. Но сега плана е дългосрочен, сложен и в много стъпки.
Сега на прицел е Европа. Богатата Европа – магнит за всички бедни създания и не толкова бедни, които бягат панически както мравката бяга от запаленият дънер, който е бил неин дом. Колкото и силна, колкото и богата да е една държава или съюз, то не ще удържи на този напор на бедни души. Това не е само хуманитарен и социален проблем, това е катастрофа на всички нива. Бавна и разрушителна тя не може да се спре. Кой подпали дънера – този който седи далеч от него, които го е палил винаги, които има бензин и клечка кибрит, които зад длъжността си лесничей, пазещ гората всъщност е нагъл бракониер, предводител на дървената мафия. На него не му стига едно дърво- иска цялата гора, подчинена под ботуша му…
Една нация е силна, когато може да се приспособява, когато може да асимилира хора от други националности, да работят за нея, за да я правят по-силна и по-голяма. Но какво става ако физически достигне размер, в който не може да се управлява?! Разпада се на съставните си части, а понякога и на много по-малки. Остават само камъни и кости, които да разкопаят археолозите сред време и да ни разказват колко велики държави и е имало, цели империи, но зад тях стоят кръвта, потта и живота на милиони… Мисля че страданието не е число, не е величина, която може да се измери, но все пак има някаква мярка. Всяко поколение, всеки период от историята има спадове и върхове на страданието и то се движи в синусоида в безкрайността. Сега се изкачваме по нея към нов връх.
