Разни несгоди
Днес за пореден път се убедих, колко малко му трябва на човек да бъде смачкан и изплют от мелачката наречена живот.Накрадко, аз като мнозина бях засегнат от „кризата“ в часност ми намаляват работното време наполовина, заплатата-тоже, а тези 120 леава, които ги давали от бюрото по труда не били толкова, а 108 (заради данъците) и аз нямало да ги получавам тез 108, а по-малко, защото искам да си взема отпуска, за да отида да уча (летният семестър)..Или, връщат ме 2 години назад, когато взимах 220 лева в Тунджа, ама поне си знаех работата (аз бях елтехник, а не като сега, шлосер,бояджия,снабдител и т.н..).Пикая на политиката, на кризата, на оядените депутати и ред други ‘тати из разните министерства, администрации, партиини централи и тем подобни лайняни дупки!Всеки ден виждам беизходицата, в чиито капан попаднахме, залъгвани от собствената инертност на мисълта.Какво можем е без значение, въпроса е, стиска ли ни?!Е, като не ни стиска, да се хванем за палците и да се надяваме, че няма да е много голям, тоз дето ще ни го нахулят.И утре е ден, за щасливците последния, за останалите поредния..